ИСТОРИЯТА НА CHIVAS

След като пристигне в малцерая, ечемикът се накисва, за да се активират ензимите, които превръщат нишестето в захар. Веднага щом този процес започне, той се прекъсва.

След това ечемикът се изсушава в латентно състояние; в противен случай процесът на растеж ще изразходва цялата захар, която е от съществено значение за производството на уиски.

След това неактивният ечемик се пренася в дестилерията Strathisla.

В озахарителя се добавя вода на четири етапа при различни температури, за да не се повреди ечемикът и да не се деактивират ензимите. Общата температура се повишава от 65,5°C до 90°C за период от шест часа и в края на процеса се получава сладка течност, известна като пивна мъст. Именно тя се отвежда към следващата стъпка от производството на уиски.

Остатъчното мливо се рециклира или чрез производство на енергия, или като храна за добитък, а топлата вода се прекарва през топлообменници за оползотворяване на топлината, увеличавайки максимално ефективността на нашата дестилерия. Това значително увеличава устойчивостта на нашия процес на производство на уиски.

След това се преминава към втория дестилационен казан и отново преминава през същия процес, но този път алкохолът е с много по-висок процент. От този процес излизат различни части на алкохола – някои са твърде силни (главите), а други твърде слаби (опашките) – които ще преминат отново през процеса заедно със следващата партида.

Течност с алкохолно съдържание между 65 – 70%, известна още като сърцето, е тази, която събираме в приемника за алкохол, който след това пълни нашите бурета. След това отлежава в тези бурета, докато отлежи достатъчно и ароматите му се развият. Едва тогава е готов за магията на смесването и селективно завършване с послевкусовете на буретата.